Illiustrator and grapfic designer - Irene Maria Jacobs

Irene Maria Jacobs.

After receiving a Bachelors degree at St Joost Art school in Breda, she started serving coffee at a free lance team of accountmanagers, photographers, 3d designers, graphic designers and Illustrators. 6 months later she was invited to join the team. She worked as a design assistant visualiser and illustrator for various clients of the team, like akzo nobel, intervet and Philips. She left the team three years later and moved to Rotterdam as a designer.

Ирен Мария Якобс.

След получаване на бакалавърска степен St. Joost училище за изкуства в Бреда, тя започва носи кафе на екип от accountmanagers които са на свободна практика, фотографи ,3D дизайнери, графични дизайнери и илюстратори. 6 месеца по-късно тя е поканена да се присъедини към екипа. Работила е като асистент визуализатор и илюстратор за различни клиенти на екипа, както и Akzo Nobel, Интервет и Philips. Тя напуска екипа след три години и се премества в Ротердам като дизайнер. 

http://www.im-jac.com/Home.html 

Outline art - Lily Fox

Една страхотна американска художничка, със страхотно усещане за линия и движение. Представям ви Лили Фокс.

A great аmerican artist with a great sense of line and movement. I present to you Lily Fox.

A Day Made of Glass... Made possible by Corning.

Ben Strawn

Ben Strawn is an artist living in Fayetteville, Arkansas
Бен Строун е художник, живеещ в Фейтвил, Арканзас


Ben Strawn: A painting is not finished until it is hung on a wall. For my current work I carry around a sketch book and I doodle randomly, sometimes it's a funny idea or sometimes I'm thinking about somebody I miss, Sometimes it's just animals (my wife and I are huge zoo fans)I'm not judgmental with the sketchbook. When I find something that I love I paint it. I don't do a color sketch or anything, I usually paint the object on a pane of plexi - right now the figure is fairly central in the painting like a theater stage. Then, accordingly, I paint the rest on other planes of plexi, playing with colors and compositions, the plexi can be switched out like layers in photoshop on the computer, there is a lot of flexibility while I'm painting, more time is spent just staring at the thing than actual painting. I'm like a mad scientist at this point -oblivious, and difficult to be around. After the painting is "done" I prop the layers against the wall and look at it when I walk by. Usually I will change something about it while I work on the next piece, Then after I have a few done I cut the frames on my tablesaw, piece them together and beat them up until they look nice and worn, put them together, seal them, put them on a shelve so I can obsess over each some more. And then, after it's completely done, and I love it completely, try and sell it to some stranger. Sucks how that works.

Бен Строун: Картината не е завършена, докато не се окачи на стената. За настоящата си работа, нося в себе си скицник и избирам случайно, понякога това е забавна идея, или понякога си мисля за някой който ми липсва, понякога това са просто животни (жена ми и аз сме големи фенове зоологическата градина) аз не съм критика с блок за рисуване. Когато харесам нещо го рисувам. Не рисувам цветна скица или нещо подобно, обикновено рисувам обекта на парче от плексиглас - фигурата взима приказно централно място в картината като театрална сцена. След това, съответно, нарисувам останалата част на други прозрачни парчета от плексиглас, играя с цветове и композиции, плексигласа може да се използва като слоеве в Photoshop на компютъра, има голяма гъвкавост, докато рисувам, повече от времето прекарвам  просто като се взирам в нещо от реалната картина. Аз съм като луд учен в този момент, обсебен, и е трудно да си наоколо в момент докато работя. След като картината е "направена" слагам слоевете на картината на стената и се взирам в нея докато се отдалечавам. Обикновено променям нещо, докато работя на следващото парче. След това, след като имам направени няколко дълбая рамките на моя tablesaw, сглобявам и ги обработвам докато не започнат да изглеждат добре и износени, събирам ги заедно за да ги напечатам, и след като ги поставя на лавицата си почивам за да им се насладя на всяка една още малко. И тогава, след като съм готов, и след като съм обсебен от тях напълно, се опитвам да ги продам на някой непознат. Гадно е когато това става.


interview: http://benstrawn.carbonmade.com/about

Семки Хулиган

Забелязва се нова тенденция в производителите, а именно да се осланят на дизайна на опаковката да продава продукта. Най-после !!! Усеща се раздвижване, макар и тези продукти да са предимно за износ, се оказва добъра реализация на на българския пазар. От края на миналата година тази марка е на пазара, не съм ги срещал но бих ги предпочел заради опаковката, а и цената била добра.


Снимката съм я позвал от интернет

Grzegorz Wrobel

Представям ви един от любимите ми акварелисти Вробел. Полския художник е рядък талант в пресъздаването на градска среда и пейзажи чрез акварелна техника. Страста му към тази техника се заражда докато учи във Варшавския технологичен университет.

I present to you one of my favorite aquarelle artist Vrobel. Polish artist is a rare talent in the evocation of urban landscapes using watercolor technique. His passion for this technique is acquired while studying at the Warsaw University of Technology.